Родена Елена Везюва (1882 – 1968), както сама пише с поетичен слог – „в самите скути на българщината”, в лоното на Пирин планина.
Иван /когото всички наричат по банскалийски Йонко/ Проданичин е роден през 1880. Представителите на рода Проданичини са люде размирни, биткаджии. Родоначалникът – хаджи Продан е яркоемблематична фигура. Родом от Охрид, той напуска града, понеже е убил трима турци. Жарка кръв е течала в жилите на хаджи Продан, от когото започва летоброенето на Проданичиния род в Банско.
В България дългата родова памет е рядкост. Затова си заслужава да се отбележи, че Везьовият род – родът на Вапцаровата майка, може да бъде проследен назад чак докъм средата на XVIII век. През 1792 г. един от ранните представители на рода, Марко Теодорович Везьов предоставя средствата за съставянето и отпечатването на буквар за български и сръбски деца – 32 години преди Рибния буквар на Петър Берон.
За Милана Везьова (Чакърова по баща), баба на поета по майчина линия, се знае, че задето е приела евангелско изповедание, е била изгонена от своя баща и лишена от наследство, но не е отстъпила от решението си. Останала е млада вдовица с пет деца.
Елена Везьова завършва основно училища в родното Банско, а по-късно, със съдействието на американската мисионерка мис Стоун е приета в американския евангелистки пансион в Самоков. Завършва двегодишен курс за евангелистки учителки. През 1908 г. е преместена на работа в родния си град Банско. За бащата на поета, Йонко Вапцаров (1880–1939), се жени през януари 1909 г. Имат три деца. Никола е първородният, а след него са сестра му Райна (р. 1911) и брат му Борис (р. 1915).
Ако Везьови са род на дипломати и просветители, Проданичини, от които произхожда Вапцаровият баща, са род на комити и бунтовници. Основателят на рода хаджи Продан се побратимил с гръцкия поет, революционер и национален герой Ригас Велестинлис (1757–1798). Проданичини били вапцари (бояджии), откъдето идва и фамилното име Вапцарови.
Част от драматичната сложност на съдбата на поета се корени в напрегнатите отношения с неговия баща, чиято фигура повечето Вапцарови биографи в годините на социализма старателно заобикалят, както заради участието му в кървави дела срещу комунисти, земеделци и анархисти, докато е на страната на михайловистите след разцеплението на ВМРО, така и заради близките му връзки с царското семейство.