От множество скандални публикации, свързани с тленните останки на поета Никола Вапцаров, се разбира че те са ексхумирани, но никъде не се споменава къде се намират в момента. Има ли почитателите на творчеството на великия български поет къде да положат цветя?
Накратко: преди години роднина на поета по сестринска линия е погребана в гроба, в който лежат и костите на поета Вапцаров. Други роднини навлизат в конспиративни теории и започват да твърдят, че когато е бил разкопан гробът, гробарите не са открили кости от покойника. И това било само защото най-вероятно македонисти са откраднали костите на поета и са ги отнесли в Македония. С тези безумни твърдения Мая Вапцарова, брат и Никола Вапцаров и племенникът и също Никола Вапцаров настояват още тогава за незабавна ексхумация, за да се видело там ли са костите на поета, без да ги интересува, че това ще оскверни тленните останки на току-що погребаната им роднина. Това разбира се по закон е невъзможно и такава ексхумация тогава не е направена. Години по-късо обаче те я извършват и се установява, че костите на българския поет са там и са извадени. Получават предложение за тяхното препогребване в алея, на която има паметници на други, значими за българската история личности. Вапцарови обаче отказват и за широката общественост липсва каквато и да е информация за това къде се намират в момента костите на българския поет.
През цялото си биологично съществуване, поколения наред, Вапцарови експлоатират и употребяват поета, превръщайки го в основен източник на дивиденти. В исторически план те веднъж взимат пари при превръщането на къщата в Банско в музей с указ на ЦК на БКП, а години по-късно – след промените в най-голямата инфлация връщат тези пари, които тогава са стотинки, с идеята да си върнат имота. Общината в Банско обаче се противопоставя на това и се водят съдебни дела и до днес.
След промените се появяват изследователи на поета Вапцаров, които развенчават култа около личността му, именно чрез който Вапцарови цял живот са се облагодетелствали, включително и до днес. Беше представено от изследователя и автор на книгата „Третият разстрел“ Марин Георгиев по националната телевизия решението на ЦК на БКП, подписано от Тодор Живков за отпускането на 2 млн. лв. за следните дейности:
– предложение за номинация на международна награда за мир на поета, която да дойде отвън, – отделянето на бронз от държавния резерв за значки и паметници,
– откупване от наследниците на поета на къщата в Банско и превръщането и в музей,
– превеждане на поезията на Вапцаров на повече от 20 езика,
– писане на статии в чуждия печат за поета,
– преименуване на улици и училища, както и мн. др. дейности, чиято единствена цел е създаването на поредния герой на комунизма, загинал в борбата си за постигане на един „по-добър свят“.
И въпреки, че от години се знае за тези документи, никъде в музея на Вапцаров в Банско няма и помен от тази историческа действителност. Нещо повече – когато и където да се появят български изследователи и историци, излагащи своите научни изследвания, тези и твърдения, въз основа на анализ на архиви – документи и ръкописи, Вапцарови се появяват, развявайки знамето на биологичната си свързаност… Напише ли някой книги – пишат и те, създаде ли някой филм – създават и те, в подкрепа на култа, граден с години и преподаван на поколения българи по времето на комунистическия режим. Тези хора, дори правят бизнес и подписват сделки на датите на рождение и разстрел на поета. Тези хора са обсебени напълно от мисълта за предопределеност, величие и значимост. Тези хора достигнаха и до там, че изровиха костите на Вапцаров и днес никой не знае къде се намират те.
Днес дори небезизвестният Никола Николов Вапцаров – внук на брата на поета Вапцаров създаде поредния инициативен комитет от името на гражданите в издигането на кметска кандидатура, канейки се да управлява София.
Къде са костите? В мазето ли ги криете?
