Кратка апология на световния огняроинтелигент

През 1953 г., когато Вапцаров посмъртно става единственият български лауреат на Международната награда за мир, големият кубински поет Николас Гилен изрича на 3.ХІІ в Банско: „…Вашият поет е личност със световно значение, гигантско дърво, чиито корени са в земята на България, а стволът и клоните му даряват отдих и сила на борещите се за свобода във всички краища на света”... Каква метафора! Дали не звучи пресилено, произнесена за един от най-скромните български поети, онзи пословичен „майстор, който се мислеше за чирак”, както сполучливо го е определил неговият съвременник Богомил Райнов. Важна подробност, свързана с получаването на големия приз е фактът, че за него Огняроинтелигентът не е предложен от България, а от Испания...Сънародниците на Вапцаровия Фернандес и неговите другари оценяват по достойнство не само испанския цикъл на българския писател, но и световната значимост на цялата му поезия...
Едва ли могат да се изброят всички възторжени оценки, стихове и есета, посветени на нашия Вапцаров от европейски и световни литературни имена: Салваторе Куазимодо, Пиер Гамара, Янис Рицос, Дмитро Павличко, Питър Темпест, Олег Шестински, Рафаел Алберти, Ежиту Гонсалвеш, Петер Юхас, Ели Пеониду, Марио де Микели, Мануел Идалго и т.н. Възхитените слова на чуждите писатели за Вапцаров могат да бъдат обобщени с изреченото 20 години след Наградата за мир от един от тях: „...началото на нашите търсения са положили мъчениците и светците на поезията, такива като Лорка и Вапцаров. Поезията е била и си остава подвиг...”  Подкрепя го категорично и доста носговорчивият, но велик сицилиански поет, Нобеловият лауреат Салваторе Куазимодо: „Народите, които имат личности като Никола Й. Вапцаров, растат в очите на света. Думата на Вапцаров ще звучи винаги съвременно за поколенията, които ще дойдат. Тя е кристално бистра и мъжествена, защото бъдната цивилизация се ражда от героичните страници на съпротивата. В нея, в съпротивата, Вапцаров бе пламенен и углъбен творец”.Наистина впечатляващо е, че значими творци от цял виждат Вапцаров ту в космогоничния образ на „гигантски дъб”, ту го сакрализират като „светец”... /И тук съзнателно пропускам онези писатели, които са носители /от 1979 г. насетне/ на престижната международна награда на името на Вапцаров, за да не възникне подозрението, че са пристрастни/...

Катя Зографова, Главен уредник на музей “Вапцаров” - София